Alfred Hitchcock

Алфред Джоузеф Хичкок (Alfred Joseph Hitchcock) е английски кинорежисьор, продуцент и сценарист, работил във Великобритания и САЩ. Неговото творчество е тясно свързано с жанра "трилър".
Роден е на 13 август 1899г.в предградие Лейтънстоун, Лондон, Великобритания. Хичкок постъпва на работа в лондонския филиал на студията “Парамаунт” като художник на междукадрови надписи. През 1922 г. влиза в спор с режисьора с когото работи в момента, като показва собствена гледна точка за построяване на кадъра и е изгонен от продукцията. Продуцентите му предлагат да заснеме собствен филм. Хичкок заминава за Германия и през 1925 г. в Мюнхен снима дебюта си “Градината на удоволствията”.
През 1926 г. се връща в Англия и слага началото на тъй наречените “хичкоковски филми” снимайки “Наемателят”. В този филм за първи път използва стъклен под, за да покаже действие развиващо се на горния етаж. Това е абсолютно новаторски похват, който дава възможност за използване на невиждани до тогава кадри. В “Наемателят” Хичкок прави и още един дебют, този на статист. От тук нататък той ще се появява в почти всичките си филми, което също е негова запазена марка.
Първият английски звуков филм също принадлежи на Алфред Хичкок. Това е “Шантаж”/1929 г./. Тук младият режисьор се изправя пред нов проблем. Главната роля се изпълнява от чешката звезда Ани Ондра, чието произношение е било далеч от британското, но Хичкок се справя и с това, чрез примитивната форма на синхронен дублаж, като кара актрисата само да си отваря устата, а репликите са произнасяни по микрофон от стояща извън кадъра дубльорка. Когато снима “Човекът, който знаеше прекалено много”/1934 г./ и “39-те стъпала”/1935 г./, Хичкок осъзнава, че ще се занимава изцяло със съспенс филми.
През 1940 г. заминава за Холивуд. Американският период на Хичкок е най-плодотворен. В него той създава най-известните творби от своята филмография превърнали се в истинска класика: “Омагьосаният”/1945 г./; “Небезизвестните”/1946г. /; “Делото “Парадийн”/1948 г./; “Въжето”/1948 г./; “Непознати във влака”/1951 г./; “Набери “У” за убийство”/1954 г./; “Прозорец към задния двор”/1954 г./; “Да хванеш крадец”/1955 г./; “Неприятности с Хари”/1955 г./; “Шемет”/1958 г./; “Север-северозапад”/1959 г./; “Психо”/1960 г./; “Птиците”/1963 г./; “Марни”/1964 г./; “Разкъсаната завеса”/1966 г./. През 1971 г. се завръща в Англия, където снима последните си два филма “Полуда”/1972 г./ и “Семеен заговор”/1976 г./.
Хичкок твърди, че успеха на един филм се дължи и на участието на поне една звезда. Той спазва това правила и снима: Лорънс Оливие, Грегъри Пек, Кари Грант, Ингрид Бергман, Джеймс Стюарт, Грейс Кели, Ким Новак, Шон Конъри, Пол Нюман, Типи Хедрен, Шърли Маклейн, Брус Дърн. Хичкок притежава още една уникална способност, която нарича “всевиждащото око”, т.е., че умее да види филма още преди да е заснет. Самият той споделя, че за него работата приключва след оформяне на режисьорската книга. Снимачният период и монтажа са “необходимата досада”.
Заради спецификата на своето творчество, той е наречен “краля на ужаса”. Хичкок няма нищо против да поддържа този имидж. За рожден ден на Мелани Грифит /която е дъщеря на актрисата Типи Хедрен/, той и подарява кукла, представляваща майка и? от филма “Птиците”, поставена в ковчег. Или спомена на Луис Бунюел за първата си среща с Хичкок, която се състои на една режисьорска сбирка. Бунюел току-що е заснел “Тристана”/1970 г./ и Хичкок цяла вечер му говорил, че е ужасно впечатлен от отрязания крак на Катрин Деньов. На фона на днешните “ужасии” и в киното, и изобщо в ежедневието, неговите филми звучат като детска приказка. Хичкок казваше: “Аз мога да екранизирам и “Пепеляшка”, само че зрителите ще търсят трупа в каляската”.
През 1979 г. получава признание за цялото си творчество, а в началото на 1980 г. Елизабет II го посвещава в рицарство. Умира на 29 април 1980 г. в Бел Еър, САЩ.

• Златен Торент